Petrov et Ivanova c. Bulgarie(Requête no 45773/10), 31 mars 2016
През декември 2009 г. полицията започва масирана акция, с цел разбиването на криминална групировка, заподозряна в извършването на редица отвличания. На 17 декември 2009 г. жалбоподателят е задържан от органите на полицията. На следващия ден му е повдигнато обвинение за участие в организирана престъпна група, чиято дейност е била насочена към отвличане на хора (чл. 321, ал. 3 от НК). Тази операция, наречена „Наглите“, е широко отразена в медиите. Публикуваните статии и телевизионни репортажи назовават жалбоподателя или с двете му имена, или с с нарицателното „Хамстера“, с което е известен в някои среди. Той е сочен като ръководител и ковчежник на групата за отвличания. В деня на задържането му министърът на вътрешните работи дава интервю за един вестник, в което декларира, че жалбоподателят е участвал наред с това и в самите отвличания и е осигурявал автомобилите, с които те са били извършвани. В друго свое интервю за същия вестник месец и половина по-късно той изрично посочва, че жалбоподателят е част от престъпна група, поради което му е повдигнато обвинение. На 17 август 2010 г. е издадено постановление за отказ от образуване на досъдебно производство срещу жалбоподателя.
Междувременно в ранните часове на 10 феврури 2010 г. в рамките на операция „Октопод“ екип на въоръжени и маскирани мъже нахлува в жилището на жалбоподателя. По това време там се намира бременната му приятелка, малката им дъщеря на 5 години и 82-годишната баба на жалбоподателя.
На следващия ден на него са му повдигнати обвинения за участие във въоръжена престъпна група, която се е занимавала със сводничество, рекет, данъчни измами, укриване на крадени стоки и др. В периода февруари – октомври 2010 г. министърът на вътрешните работи дава редица интервюта в медиите по повод операция „Октопод“ . В едно от тях той посочва, че лицата, участници в двете престъпни групи, са едни и същи и че типичен пример за това е „Хамстерът“. В друго свое интервю по повод видеозаснемането той изразява задоволството си, че тези клипове са сред най-гледаните в You Tub и че те са задминали по гледаемост филмовите компании.
Съдът подчертава, че презумпцията за невинност, като част от правото на справедлив процес осигурява не само процедурни гаранции. Неговата тежест е по-голяма и изисква нито един представител на държавата да не прави изявления за виновността на дадено лице преди тя да бъде установена от съд (Viorel Burzo c. Roumanie, nos 75109/01 et 12639/02, § 156, 30 juin 2009 ; Lizaso Azconobieta c. Espagne, no 28834/08, § 37, 28 juin 2011). При това изискването е относимо не само за съда, но така също и за други официалните органи, като председател на Парламент (Butkevičius c. Lituanie, no 48297/99, §§ 50 et 53, CEDH 2002‑II), прокурор (Daktaras c. Lituanie, no 42095/98, § 44, CEDH 2000‑X) и министър на вътрешните работи (Allenet de Ribemont, no15175/89, §§ 37 et 41)
Съдът отбелязва, че изявленията на министъра на вътрешните работи по повод последователно проведените две полицейски операции пряко са визирали жалбоподателя, тъй като той е бил сочен или с неговото име, или с псевдонима, с който е бил широко известен в обществото. Всички публикации в пресата и в електронните медии пряко са се позовавали на тези интервюта, в които думите на министъра са отишли далеч отвъд обикновеното поднасяне на информация. Чрез тях е била внушена идеята, че жалбоподателят е един от най-влиятелните представители на организация от мафиотски тип преди въобще наказателните съдилища да са се произнесли по този въпрос.
Поради това Съдът установява нарушение на чл. 6§2, а поради липсата на ефективно средство за защита заради нарушената презумпция за невинност – и нарушение на чл. 13 във вр. с чл. 6§2.
