Sarbyanova and Pashaliyska v. Bulgaria (Application no. 3524/14), 12 January 2017

/не е установено нарушение по нито едно от повдигнатите оплаквания/

Жалбата е свързана с прекомерната продължителност на протеклия наказателен процес по повод умишленото убийство на съпруга на първата и баща на втората жалбоподателка.

Убийството е извършено на 2 юни 2000 г. и още на следващия ден е задържан предполагаемият убиец. Обвинението му е повдигнато на 5 юни 2000 г. В периода 2001-2003 г. прокуратурата неколкократно връща делото за събиране на допълнителни доказателства и извършване на нови процесуално-следствени действия. Делото пред СГС продължава между 2003 – 2007 г., когато е постановена осъдителна присъда. По жалби от страните САС отменя присъдата и връща делото на прокуратурата, тъй като в обвинителния акт не е било посочено как точно е било извършено убиството. Новото разглеждане на делото пред СГС продължава между 2009 – 2013 г., когато е постановена осъдителна присъда, оставена в сила от САС през 2014 г. и потвърдена от ВКС с решение от ноември 2015 г. В този период жалбоподателките сезират инспектората на ВСС поради прекомерната продължителност на производството пред СГС (където междувременно председателят на състава  е избран за председател на ВАС, делото е възложено на друг съдия и започва отначало).

Съдът отбелязва, че когато принципното оплакване на жалабоподателите е свързано с прекомерна продължителност на разследване, което застрашава правилното установяване на фактите и поставя под въпрос възможността за осъждане на извършителя, централният въпрос   е да се установи дали проведеното разследване по повод смъртта на роднината на жалбоподателките е било като цяло ефективно или не.Той констатира, че заподозреният е бил задържан непосредствено след убийството и му е повдигнато обвинение три дни по-късно, а самото досъдебно производство е продължило в рамките на три години. Забавяне се наблюдава в съдебната фаза на производството и то се дължи на различни причини, но те не са в основата на преценката, която се прави от гледна точка на процедурните аспекти на чл. 2 от Конвенцията.

Съдът счита, че сам по себе си период от петнадесет години за провеждане на разследване и за съдебен процес на три инстанции безспорно е  прекомерен според неговите  стандарти от  гледна точка на  чл. 6. Но   целта на анализа  по чл. 2 е различна. Той се позовава на скорошното решение на Голямото отделение по делото Mustafa Tunç and Fecire Tunç v. Turkey(no. 24014/05, § 225, 14 April 2015), в което са формулирани критериите, които подлежат на преценка в случаи на оплаквания за неефективност на разследване по чл. 2. Изискването за бързина, съгласно чл. 2 не трябва да се разглежда изолирано и независимо от другите параметри, комбинацията от които го правят  ефективно. Съдът отбелязва, че в края на производството по настоящото дело властите са постигнали основната цел на разследването,тъй като е била установена причината за смъртта на жертвата, както и лицето, което е извършило убийството. Извършителя е бил обвинен и осъден на лишаване от свобода с окончателно решение, както и да заплати неимуществени вреди на втората жалбоподателка (за разлика от случаите на Anna Todorova v. Bulgaria (no. 23302/03, §§ 76-78, 24 May 2011 и Mulini v. Bulgaria (no. 2092/08, §§ 44‑46, 20 October 2015).

Съдът намира, че е трудно да се поставя под въпрос цялостната адекватност на следствени действия, извършени от властите в настоящия случай. Тази продължителност не е довела до влошаване на качеството на разслеването или до унищожаването или изчезването на част от доказателствата, които са повлияли на качеството на самото наказателно производство. Освен това, той отбелязва, че жалбоподателките са участвали в производството пълноценно и в  съответствие със стандартите на чл. 2. Поради това, макар и забавянето при   извършване на разследването и на  съдебния процес да е  неоспоримо,  за съжаление  не може да се каже, че то е повлияло върху този процес   до такава степен, че това да попречи на неговата ефективност. Затова Съдът не установява нарушение на чл. 2.

По повод оплакването за липса на ефективно вътрешноправно средство за защита, тъй като предвидената възможност за търсене на обезщетение за бавен процес по чл. 60а и сл. от ЗСВ и по чл. 2б от ЗОДОВ не се разпростирала върху гражданските ищци и частните обвинители, Съдът не приема тези възражения. Той отбелязва,че централното оплакване на жалбоподателките е свързано с прекомерната продължителност на целия наказателен процес. Според него редакцията на съответните норми на   националното законодателство не води до извода, че те ограничават кръга на правоимащите лица единствено до подсъдимия. Тъкмо напротив, те са достъпни за всички страни в процеса, при това подобни искания могат да бъдат отправяни още в хода на висящ процес или непосредствено след неговото приключване, което е потвърдено и от практиката на националните съдилища. Съдът заключава, че твърдението за липса на ефективно вътрешноправно средство за защита по повод оплакването на жалбоподателките за прекомерната продължителност на наказателния процес по повод убиството на техния близък е необосновано и не намира нарушение на чл. 13 във вр. с чл. 2.

Author

Write A Comment