Чл.6§1 (справедлив процес – достъп до съд)
Sekul Kovachev v.Bulgaria (Application no 29303/95)28 October 1997
/решение на Комисиятa, което не е отнесено до Голямото отделение и е окончателно/
Жалбоподателят повдигнал оплакване, че не могъл да обжалва пред съд отказа на Общинския център за социални грижи да увеличат размера на отпуснатата му социална помощ, тъй като в действащия към онзи момент Правилник за социално подпомагане жалби могат да се депозират единствено до кметовете.
Комисията намира, че съгласно чл. 6 § 1 от Конвенцията жалбоподателят е имал право на разглеждане от „съдебен орган“ на спор, отнасящ се до твърдени от него права за получаване на социални помощи. Тя подчертава, че жалбоподателят не се опитал да подаде жалба до съда срещу решението на кмета от 1 юни 1993 г. съгласно чл. 33 от ЗАП. Вместо това, той е предявил иск, търсейки определени суми за неизплатени социални помощи. Във всеки случай въпреки съгласието на страните, че не съществува възможност за съдебно разглеждане на случая на жалбоподателя, Комисията не вижда причина да постановява различно решение. Комисията подчертава, в частност, че чл. 34, ал. 4 от ЗАП изключва възможността за съдебна жалба по настоящия случай, тъй като е предвиден специален ред за обжалване. Още повече нито кметът, който е разгледал жалбата, нито Националният център за социални грижи, пред който жалбоподателят е могъл да подаде жалба относно исканията му за увеличаване на месечните социални помощи, могат да бъдат определени като „съдебен орган“ по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията. Освен това съдилищата, които са били сезирани с исковата молба на жалбоподателя, не са разгледали исканията му по същество.
Ето защо Комисията установява, че е налице нарушение на чл. 6§1 от Конвенцията.
