Shopov and Others v. Bulgaria (Application no. 38398/11 and 2 others), 9 February 2023
Решение на Комитет
Съдът е обединил за общо разглеждане три жалби, свързани с конфискация на имущество на основание Закона за конфискация на облаги от престъпна дейност.
По първата – жалбоподатели са двама съпрузи – Dobrin Nikolov Shopov and Mariyka Miteva Shopova. Първият жалбоподател е осъден на 11 месеца лишаване от свобода и глоба за сводничество и принуда – престъпления, извършени между 2001 г. и 2005 г. Доходите му са проверявани за периода 1 януари 1982 г. – 31 декември 2006 г. Конфискуваните активи са: половин апартамент, къща с парцел в гр. Сливен, закупени през 1999 г.; земеделска земя в района на Сливен, закупена през 2006 г.; автомобил; парични суми, получени от продажба на недвижими имоти и автомобили; пари по банкови сметки на първия жалбоподател. По данни на Комисията за разкриване на придобитите от престъпна дейност активи общата им стойност е 329 770 лв. Според националните съдилища основанията за конфискация са липсата на достатъчно доходи за придобитото имущество от двамата жалбоподатели. Първият от тях не е имал декларирана заетост и доходи през периода, а втората жалбоподателка е работила общо около 7 години. През този период те са направили значителни разходи за пътувания на първия от тях в чужбина, за ежедневните си нужди и за придобиване на имущество. Твърденията им, че са получавали заеми от частни лица не са достатъчно доказани и не се установява те да са ги изплатили със законни доходи, а наред с това е трудно да се приеме, че през целия проверяван период са живели само със заеми. Не е било необходимо да се установява причинно-следствена връзка между каквато и да е престъпна дейност и активите, които са били конфискувани, тъй като пред националните съдилища тези лица не са доказали законния произход на активите.
Втората жалба е от четирима жалбоподатели – баща, син и две ЕООД, собственост на първия жалбоподател(жалба № 59983/12, Stoyan Trayanov Krastev, Svetoslav Stoyanov Krastev, FLAMINGO-585 EOOD, FLAMINGO – 1 EOOD v. Bulgaria). С окончателно решение на Върховния касационен съд от 4 октомври 2006 г. първият жалбоподател е осъден за незаконно притежание на големи количества наркотици с намерение за продажба. Престъплението е извършено през февруари 1999 г. Проверяваният период за незаконно придобито имущество е ноември 1984 – май 2002 г. Конфискувани са активи на стойност 977 857 лв, включващи няколко апартамента и къщи в Перник и София, сгради с промишлено и търговско предназначение, парцели, няколко автомобила, дялове на първия жалбоподател в дружествата жалбоподатели, парични суми от продажбата на други недвижими имоти, автомобили и дялове в дружества. Основанието за конфискация е, че през разглеждания период те са имали доходи в размер на 2152 минимални месечни работни заплати, а разходите им, включително за придобиване на имоти, са в размер на 18 244 минимални месечни работни заплати. Твърденията , че са получавали заеми и доходи от хазарт не са достатъчно доказани. Освен това заемите е трябвало да бъдат изплатени, а жалбоподателите не са имали законни доходи, за да направят това. Съгласно чл. 4 от Закона от 2005 г. липсата на доказателства за законния произход на активите, за които е поискана конфискация, означава, че те са облаги от извършени престъпления.
Третата жалба – № 16753/18 е от жалбоподателката Svetlana Andreeva Nenkova. Със Споразумение, одобрено от Разградския окръжен съд на 21 януари 2009 г. бившият й съпруг е осъден за трафик на наркотици, извършен през 2008 г. Проверяваният период е 1991 – 2010 г. (макар че бракът е бил сключен през 2002 г.)Конфискувано е семейното жилище, придобито през 2003 г. за 161 500 лв. В него жалбоподателката живее с двете си деца.Тя твърди, че първоначалната вноска за закупуването му е била дадена от нейните родители, а за останалата сума е взет кредит, който тя изплаща изцяло. През 2016 г. тя се сдобива със съдебно решение, което я признава за едноличен собственик.
През 2019 г. апартаментът е изнесен от държавата на публична продан. Националните съдилища намират, че в периода на закупуване на жилището жалбоподателката и съпругът й не са имали достатъчно доходи и не биха могли да заплатят както първоначалната вноска, така и да изплащат кредита със законни средства, поради което може да се предположи, че апартаментът е закупен с пари, натрупани от престъпната дейност на бившия съпруг.
Жалбоподателите и по трите жалби се оплакват, че конфискацията на техните имущества е била в нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
Правителството приканва Съда да реши делото в светлината на решението му Todorov and Others v. Bulgaria (nos. 50705/11 and 6 others, 13 July 2021). То се отнася до конфискация на предполагаеми облаги от престъпление на основание същия закон, който е приложен и в горепосочените три жалби, а именно – Закона за конфискация на облаги от престъпна дейност от 2005 г./наричан по-нататък Закон от 2005 г./Съдът припомня в своите мотиви основните изводи от цитираното водещо решение, в което е идентифицирал потенциалните недостатъци на този закон и начина, по който той е бил приложен в конкретните случаи от националните съдилища. Той подчертава комбинирания ефект от широкия обхват на неговото приложение – по отношение на предикатните престъпления и по отношение на периодите, за които се проверяват приходите и разходите на обвиняемите, трудностите за обвиняемите да докажат това, което съдилищата считат за „законосъобразни“ доходи през такъв период, белязан освен това от инфлация и икономически промени, и презумпцията, че всеки актив, за който не е доказано, че е имал „законен“ произход, е придобит от престъпление. Позицията на Съда е, че макар тези потенциални недостатъци да не са достатъчни, за да превърнат всяка конфискация съгласно Закона от 2005 г. като противоречаща на член 1 от Протокол № 1, те със сигурност поставят значителна тежест върху ответниците в производствата за конфискация и могат да наклонят баланса в полза на държавата. По този начин, като противовес и гаранция за правата на жалбоподателите, той приема, че е от решаващо значение националните съдилища да установят причинно-следствена връзка между активите, за които се иска конфискация, и престъпното поведение на обвиняемите. Съдът изразява готовност да приеме оценката на националните съдилища относно съществуването на такава връзка стига тя да не е произволна или явно неразумна. (§§ 210-216 от цитираното решение). Прилагайки тези изисквания към конкретните казуси, разгледани във водещото решение, Съдът установява нарушение на член 1 от Протокол 1 в онези случаи, когато националните съдилища не са успели да обосноват съществуването на причинно-следствената връзка и са разпоредили конфискация, основавайки се само на презумпцията, съдържаща се в Закона от 2005 г., и на несъответствията между разходите на жалбоподателите и техните „законни“ доходи през съответните периоди (§§ 217-50 от решението).
Връщайки се към трите жалби, предмет на неговото решение от 9 фавруари в конкретния случай, Съдът констатира наличието на сходство във фактическите обстоятелства с тези по делото Todorov and Others v. Bulgaria. По-конкретно той отбелязва, че като са разпоредили конфискацията на активите на жалбоподателите, националните съдилища не са се опитали да обосноват причинно-следствената връзка, изисквана от Съда, а вместо това възприемат същия погрешен подход, който е бил критикуван от него в делата, разгледани в Todorov and Others v. Bulgaria. Поради изложеното Съдът не вижда причина да стигне до заключение, различно от това и в настоящия случай по всяка една от трите жалби.
Жалбоподателите претендират да им бъдат присъдени имуществени вреди в размера на конфискуваното имущество. Съдът отхвърля претенциите. Той посочва, че не е в състояние да спекулира дали техните конфискувани активи са или не са облаги от престъпление, дали конфискацията е била оправдана или не и какъв би бил възможният изход от производството, ако са били спазени изискванията на чл. 1 от Протокол 1. Поради това Съдът не може да определи какви биха били имуществените вреди, които жалбоподателите биха могли да претърпят в резултат на неоснователна конфискация. Той подчертава, че най-подходящото средство за отстраняване на нарушението е възобновяването на националното производство и повторното разглеждане на въпроса от националните съдилища в съответствие с изискванията на член 1 от Протокол № 1.
На жалбоподателите са присъдени обезщетение за неимуществени вреди.
