Simonova v. Bulgaria (application n o 30782/16),11 aрril 2022
Жалбата е класифицирана във второ ниво по значимост.
Жалбата е по повод събарянето на незаконно изградена сграда, в която жалбоподателката, самотна майка, е живяла със своите седем деца.
През 2007 г. тя придобива две трети от имот в околностите на с. Куклен. През 2009 г. заедно със собственика на останалата част от имота получава разрешение за строеж на постройка със селскостопанско предназначение от 35 кв.м. На неопределена дата строителството е завършено и тя заживява в имота със своите деца. През 2013 г. собственикът на съседен имот сезира кмета на общината, че част от сградата е изградена върху неговия парцел. След проверка на място е установено, че не са съставени съответните документи, удостоверяващи съответствието на строежа с нормите на действащото законодателство, няма изпълнени електро- и ВиК инсталации, че тя се ползва не за земеделски нужди, а за жилище и че е изградена отчасти върху чужд имот. Въз основа на констатациите на комисията кметът издава заповед за събаряне на незаконно изградената сграда. Последвалите съдебни производства приключват с решението на административния съд в Пловдив от ноември 2015 г., че заповедта на кмета е законосъобразна. Колкото до липсата на дом за децата на жалбоподателката, съдът отбелязва, че социалните служби са сезирани още през януари 2015 г. от главния архитект на общината, че следва да подпомогнат жалбоподателката и децата й. Последвалата молба за отмяна на това решение до ВАС е оставена без уважение през 2016 г.
На неуточнена дата в средата на 2016 г. социалните служби информират жалбоподателката, че ако не може да осигури настаняване на малолетните си деца след планираното събаряне на сградата при роднини, те ще ги настанят в специализирана институция. На 3 август 2016 г. кметът на Куклен отправя покана към жалбоподателката да обсъди предложението с общината и представител на социалните служби. Тя не се отзовава на поканата. През този период общински служители посещават обекта и записват, че заповедта за разрушаване не е изпълнена и жалбоподателката живее в сградата с четири от децата си. Социалните служби предлагат среща на 24 август 2017 г. с жалбоподателката и общински служители, на която да се обсъди дали е възможно общината да осигури на семейството временно или постоянно настаняване или да настанят децата при роднини или в заведение, управлявано от социалните служби.
На 25 август 2017 г. заместник-кметът на Куклен и двама общински служители обсъждат предстоящото разрушаване с жалбоподателката. Те я уведомяват, че социалните служби възнамеряват да изведат децата й от сградата на 29 август 2017 г., ден преди планираното събаряне, и да ги настанят в защитено жилище за период от четиридесет и осем часа. Препоръчват на жалбоподателката да изпрати децата да живеят при нейни роднини в близко село. Жалбоподателката отказва и заявява, че тя и децата й нямат намерение да се изнасят от сградата. Няколко дни по-късно тя променя решението си и заявява, че ще се премести при роднини с децата си, като отказва помощ от социалните служби. Разрушаването е извършено на 17 ноември 2017 г., като покривът и една от стените на сградата са съборени. На неизвестна дата през 2018 г. жалбоподателката построява отново сградата и заживява в нея.
Пред Съда е повдигнато оплакване по чл. 8 от Конвенцията за това, че заповедта от март 2015 г. за разрушаване на сградата, в която тя живее с децата си, е нарушила непропорционално правото на зачитане на жилището й.
Европейският съд отхвърля всички възражения на Правителството за недопустимост на жалбата.
Той приема, че заповедта за разрушаване на дома на жалбоподателката е „в съответствие със закона“ и е преследвала легитимна цел – че не могат да се строят сгради без необходимите строителни книжа, както и че чрез нея се защитават „правата на другите“, доколкото почти изцяло тя е била издигната в чужд имот.(в този см. Ivanova and Cherkezov v. Bulgaria, no. 46577/15, , 21 April 2016,§§ 50 и 111)
Основният въпрос, на който следва да се даде отговор в настоящия случай, е дали намесата, произтичаща от заповедта, е била „необходима в едно демократично общество“.
Съдът припомня, че общите принципи, когато се отнася до разрушаването на незаконно посторени сгради, които са нечий единствен „дом“, са изложени в цитираното по-горе решение и най-същественото е, че според тях хората, които са застрашени да загубят единствения си дом, трябва да могат да потърсят и получат в даден момент на производството, което води до разрушаване, подходяща проверка на неговата пропорционалност в светлината на индивидуалните обстоятелства и само в изключителни случаи те могат да имат основателно твърдение, че разрушаването би било непропорционално при техните специфични обстоятелства.( Ivanova and Cherkezov,§§ 53-55)
Съдът констатира, че самата заповед за разрушаване не съдържа никакъв анализ на това дали ще засегне непропорционално жалбоподателката в светлината на нейните собствени конкретни обстоятелства, нито има доказателства, че при издаването й заместник-кметът на Куклен се е опитал да претегли целта, преследвана от заповедта му, спрямо индивидуалните обстоятелства на конкретния случай. Това не би било проблем, ако Административният съд бе анализирал обстойно същите въпроси. Вместо това той единствено се е задоволил да констатира, че социалните служби са били сезирани.
Този съд не е взел предвид всички фактори, които могат да повлияят на пропорционалността на намесата. Вярно е, че сградата не е била годна за обитаване и е била разположена частично върху чужд имот, поради което заповедта е следвало да бъде изпълнена. Но съдът не се е опитал да изясни какви биха били рисковете за семейство с поне четири непълнолетни деца, които ще останат бездомни и какви действителни стъпки да се предприемат от страна на властите, за да осигурят гаранции, че жалбоподателката и нейните деца ще могат да намерят незабавно подходящо алтернативно настаняване.
Съдът признава, че забавянето на изпълнението на заповедта и опитите за преговори на властите с жалбоподателката установяват техните опити да потърсят балансиран подход към ситуацията. Но тези опити не са извършени в рамките на официалната процедура, включваща цялостен преглед на пропорционалността на намесата в светлината на нейните индивидуални обстоятелства (вж. Yordanova and Others v. Bulgaria, no. 25446/06, 24 April 2012, § 136; и Ivanova and Cherkezov, § 60). Нещо повече, не изглежда, че в хода на тези дискусии властите са предложили на жалбоподателката всеобхватно решение: единственото им определено предложение изглежда е било временно да настанят децата й в защитено жилище, управлявано от социалните служби. Забавянето на изпълнението на заповедта за разрушаване, въпреки че несъмнено предлага известно отлагане на жалбоподателката, само по себе си не води до правилно решение на проблема, пред който е била изправена.
Въз основа на тези изводи Съдът достига до извода, че е налице нарушение на член 8 от Конвенцията.
На жалбоподателката е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
