Zhivko Gospodinov and Others v. Bulgaria (Applications nos. 34639/07 and 9 others), 26 October 2017
/Решение на Комитет/
/не е установено нарушение на чл. 13 във вр. с чл. 3/
Жалбоподателите са 10 български граждани, изтърпяващи наказание доживотен затвор (петима) или доживотен затвор без право на замяна(петима) в различни български затвори – Белене, Бобов Дол, Варна, Враца, Пловдив и Стара Загора. Жалбите им са регистрирани през периода 2007 – 2013 г., но съгласно правило 42 § 1 от Правилата на Съда, предвид общността на повдигнатите от тях оплаквания, Съдът ги е обединил за произнасяне в едно решение.
Първото оплакване на четирима от жалбоподателите е, че самото наказание доживотен затвор без право на замяна към датата на неговото налагане от националните съдилища е нечовешко и унизително и е в нарушение на чл. 3 от Конвенцията.
Европейският съд се позовава на промяната в своята практика с решението Vinter and Others v. the United Kingdom ([GC], nos. 66069/09 and 2 others, §§ 119-22, ECHR 2013, потвърдено впоследствие и в българското дело Harakchiev and Tolumov v. Bulgaria (nos. 15018/11 and 61199/12, §§ 51-107, ECHR, в което установява нарушение на чл. 3 по повод неподлежащите на преразглеждане наложени наказания доживотен затвор без право на замяна. Той отбелязва също така, че в решението си по допустимост делото Sabev v. Bulgaria (dec.), no. 57004/14, §§ 13–15, 12 May 2015) той е изяснил, че продължаващото положение на липсата на механизъм по българското право, позволяващ реалистична възможност за преразглеждане на наказанията доживотен затвор, е продължил най-късно до 21 януари 2013 г. С оглед на установената от него практика и като отбелязва, че жалбите на четиримата жалбоподатели (повдигнали това оплакване) са подадени пред Съда преди или в рамките на шест месеца от 21 януари 2013 г., и че те засягат целия период след налагането на наказанието, Съдът намира, че от момента на определяне на наказанията доживотен затвор на първия, четвъртия и шестия жалбоподател и след 2 септември 2010 г. по отношение на деветия жалбоподател, до 21 януари 2013 г., е налице нарушение на член 3 в резултат на липсата на реалистична перспектива за преразглеждане на присъдите, с които им е наложено наказание доживотен затвор без право на замяна. След 21 януари 2013 г. съответно, според Съда няма нарушение на чл. 3 в този аспект.
Второто оплакване е свързано с твърде строгите условия, свързани с определения специален режим, при който се изпълнява наказанието доживотен затвор в двете му форми. То е повдигнато от шестима от жалбоподателите, които наред с това се оплакват и от лошите материални условия в местата, където изтърпяват наказанията си.
Съдът отбелязва, че що се отнася до ефекта от изолацията върху личността на затворника, всички форми на изолирано задържане без подходящо психическо и физическо стимулиране вероятно биха имали вредни последици в дългосрочен план, което би довело до влошаване на умствените и социалните способности , позовавайки се на решението Harakchiev and Tolumov v. Bulgariа,§204,212, както и на решението на голямото отделение по делото Simeonovi v. Bulgaria ([GC], no. 21980/04, §§ 88‑91, 12 May 2017). Вземайки предвид кумулативния ефект от горепосочените условия, независимо дали те произтичат от приложимата регулаторна рамка или от нейното практическо прилагане, и периода на задържането на жалбоподателите – съответно между шест и петнадесет години, както и трудностите, претърпяни от жалбоподателите, които не са били облекчени от материалните условия, в които са били държани (виж §§6-7,10,13,16-19,21,24-26,28-30), Съдът заключава, че те превишават неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането. Съответно, той установява, че по отношение на тези жалбоподатели е било допуснато нарушение на правото им да не бъдат подлагани на нечовешко и унизително отношение по чл. 3 от Конвенцията.
Оплакванията на жалбоподателите за нарушение на чл. 13 във връзка с повдигнатите от тях оплаквания по чл. 3 са обявени за недопустими поради тяхната необоснованост. Съдът посочва, че чл. 13 не гарантира правна защита до такава степен, че да бъдат оспорени законите на една държава пред национален орган на основание, че противоречат с Конвенцията. Той се позавава на решението си по делото Harakchiev and Tolumov v. Bulgariа(§§ 126-28 от него) в този смисъл.
По отношение на един от жалбоподателите е установено нарушение и на чл. 8, тъй като кореспонденцията му е била отваряна.