Banevi c. Bulgarie (Requête no 25658/19), 12 octobre 2021
Жалбоподатели са съпрузите Баневи и майката на г-н Банев.
В началото на 90-те години г-н Банев учредява приватизационен фонд, чрез който придобива редица предприятия от различни отрасли на промишлеността. През 2010 г. голяма част от тях преустановяват своята дейност, а през 2012 започва процедура за обявяването им в несъстоятелност. През септември 2018 г. специализираната прокуратура образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител за участие в организирана престъпна група /ОПГ/ с основна дейност присвояване на корпоративни активи, пране на пари, измами и данъчни престъпления. В хода на това производство започва разследване срещу жалбоподателите.
Непосредствено след образуването на досъдебното производство срещу жалбоподателите (на 23 октомври 2018 г.), на 26 октомври прокурор от специализираната прокуратура прави изявление пред журналисти относно образуваното досъдебно производство срещу жалбоподателите. На 28 октомври е свикана пресконференция, на която ръководителят на специализираната прокуратура и един от прокурорите информират медиите относно образуваното досъдебно производство. В изявленията за предприетите действия във връзка с повдигнатите обвинения на жалбоподателите са използвани изрази, като „престъпна приватизация“, „изсмукване“ на активите на предприятията, „обезкостяване“, чрез които са описани събитията, довели прекратяване дейността на предприятията. Изявленията на прокурорите са отразени в статия, публикувана в правния портал „Правен свят“, която е препечатана от редица други медии.
След задържането на първите двама жалбоподатели те са изправени пред СНС, който потвърждава мярката за неотклонение задържане под стража с мотивите си, че от събраните към момента доказателства съвсем обосновано и непротиворечиво се установява участието на обвиняемите в извършването на инкриминираните престъпления и фактът, че организатор на тази престъпна група е първият жалбоподател.(§§23-24).
В едно от последващите определения на СНС по повод поредното искане за промяна на мярката за неотклонение (от 11 април 2021 г.) в мотивите си съдът посочва, че въз основа на събраните доказателства в 192 тома и разпитаните свидетели без да се коментира въпросът за вината може да се предположи, че обвиняемият е автор на престъпленията, за които е обвинен.
Жалбоподателите повдигат оплакване по повод нарушената презумпция за невинност, защитена от чл. 6§2, чрез думите на прокурорите в техни изявления на 26 и 28 октомври, както и в мотивите на определенията на СНС от 7 декември 2018 и 11 април 2021 г.
Съдът намира за допустими оплакванията за всеки от отделните случаи. Възраженията на Правителството за неизчерпване на вътрешните средства за защита и за тяхната ефективност са отхвърлени. Той анализира самостоятелно всеки един от посочените от жалбоподателите случаи. Съдът отбелязва, че на 26 октомври пред помещенията на специализираната прокуратура няколко журналисти са поискали информация от прокурора IG по повод задържането на двамата жалбоподатели във Франция. Неговите изявления са били направени импровизирано, а не целенасочено и не са са надхвърлили пределите на обикновен коментар относно повдигнатите обвинения срещу жалбоподателите. Те по никакъв начин не са накърнили презумпцията за невинност. Той е обещал повече подробности да бъдат предоставени на бъдещ брифинг по случая.
По повод изявленията на I.G. и ръководителя на специализираната прокуратура M.D., публикувани в специализирания портал www.legalworld.bg Съдът обръща внимание, че те са били направени на специално свикана пресконференция. Макар че двамата прокурори са говорили за самото раследване и са дали подробности относно предприетите следствени действия, Европейският съд достига до извода, че използваните думи и изрази са надхвърлили пределите на простото предаване на информация за хода на наказателното производство. Нюансираният начин, по който са описали версиите на работа на следователите и използването на изрази като „престъпна приватизация“, „изсмукване“ или „обезкостяване“ за описване на събитията, внушават идеята, че двамата жалбоподатели са извършители на престъпленията, за които им е повдигнато обвинение и техните коментари като цяло „подкопават презумпцията за невинност на жалбоподателите“(§ 151)
По повод мотивите на СНС в определението му от 7 декември, с които е наложена мярката за неотклонение Европейският съд достига до извода, че категоричността, с която специализирланият съд се произнася относно причастността на жалбоподателите към извършването на съотевтните престъпления надхвърля простото описание на състояние на подозрение. „Те представляват присъда по отношение на засегнатите лица преди да е постановено решение по същество в наказателния процес(…) в това отношение, че има фундаментална разлика между това, че някой е заподозрян просто в извършване на престъпление, и изявление, в което, при липса на окончателна присъда, се изтъква, че съответното лице е извършило престъплението, за което то е обвинено.“(§ 153) Колкото до мотивите на определението от 11 април 2021 г. Европейският съд не намира в тях нищо, с което да е била нарушена презумпцията за невинност.
Така Съдът достига до извода, че презумпцията за невинност е била нарушена чрез изявленията на двамата прокурори по време на проведената пресконференция и от мотивите на СНС в първоначалното му определение, с което е наложена мярката за неотклонение.
По повод оплакването за липса на ефективно вътрешноправно средство за защита във връзка с претендираното нарушение на чл. 6§2 Съдът намира нарушение, защото единственият път за защита, предвиден в националното ни законодателство, посочен от Правителството, е чл. 49 от ЗЗД, който обаче не е е фективен и жалбоподателите не са били длъжни да го използват преди да депозират жалбата си пред Европейския съд.
Установено е нарушение и на чл. 5§3. Оплакването по чл. 8 е обявено за неоснователно. С частично решение по допустимост оплакването на майката на г-н Банев е оБявено за недопустимо.