Affaire Svetoslav Hristov c. Bulgarie (Requête no 36794/03), 13 janvier 2011
На 14 май 2003 г. Районната прокуратура в Пловдив образува наказателно производство срещу неизвестен извършител за контрабанда на дванадесет тона цигари с помощта на самолет на авиокомпанията работодател на жалбоподателя. На 16 май 2003 г. жалбоподателят е извикан в следствената служба в Пловдив за разпит. Той се явява пред следовател, натоварен със следствието по гореспоменатото дело, и е разпитан между 12:30 и 15:05 ч. на същия ден. Заинтересованото лице дава обяснения във връзка с функционирането на авиокомпанията, за която работи, и за своята роля като отговорник за връзките с клиенти и въздухоплавателните власти. В края на разпита следователят решава да наложи предварително задържане на жалбоподателя, считано от 15:10 ч. на същия ден. Постановлението на следователя се основава на разпоредбите на чл. 202 от Наказателно-процесуалния кодекс от 1974 г. (НПК стар) и указва, че един свидетел очевидец е посочил жалбоподателя като извършител на престъплението и че в тази връзка са открити доказателства в офисите на компанията, за която работел. На 17 май 2003 г., позовавайки се на разпоредбите на чл. 203 от стария НПК и без да излага особени мотиви, компетентният прокурор удължава срока на предварителното задържане на жалбоподателя до 15:10 ч. на 19 май 2003 г. Тази резолюция е изписана на ръка върху същата бланка, на която е постановлението на следователя от 16 май 2003 г. На 19 май 2003 г. жалбоподателят е обвинен от следователя, че е участвал в контрабанда на голямо количество цигари, използвайки фалшиви документи и действайки в съучастие с още четирима души. След като е обвинен, той остава задържан и Районната прокуратура иска от Районния съд в Пловдив да разпореди задържане под стража на жалбоподателя. На 22 май 2003 г. в 14:00 ч. заинтересованото лице се явява пред Районния съд в Пловдив, който взима решение да го задържи под стража.
Съдът констатира наличието на четири нарушения на правото на свобода и сигурност. Позовавайки се на решението си по делото Колеви(жалба № 1108/02, § 164, 5 ноември 2009) той констатира и в настоящия случай липса на законово основание за задържането на лицето. Съдът отбелязва, че в чл.чл. 202 и 203 от стария Наказателно-процесуален кодекс не са били упоменати изрично целите на първоначалното задържане на жалбоподателя, че същите тези членове, взети заедно с чл. 152a, алинея 3 от същия кодекс, не са фиксирали ясно максималния разрешен срок на задържане под стража преди първото явяване на заподозрения пред съда и че редакцията им не е забранявала изрично, дори по-скоро е давала мълчаливо разрешение, на прокурора и следователя да кумулират последователните периоди на задържане по седемдесет и два часа без съдебна санкция. Съдът счита, че поради тези пропуски в националното законодателство лишаването от свобода на жалбоподателя между 16 и 22 май 2003 г. е осъществено в нарушение на принципа на правна сигурност, както и че нормативната основа на този принцип не е позволявала да се избегне риска от произвол.Ето защо той намира, че е налице нарушение на чл. 5§1.
Съдът наред с това установява и нарушаване разпоредбата на чл. 5§3 на Конвенцията, тъй като жалбоподателят е изправен пред съд 5 дни след задържането му. Съдът отбелязва, че заинтересованото лице е било задържано под стража на 16 май 2003 г. в 15:10 ч. и се е явило пред Районния съд в Пловдив на 22 май 2003 г. в 14:00 часа, или пет дни и двадесет и три часа по-късно. Доколкото жалбоподателят е бил задържан съобразно постановления на следователя и на прокурора, Съдът припомня постоянната си практика, съгласно която тези следствени органи в българската наказателна система не притежават необходимите процесуални гаранции, за да бъдат приравнени с „орган, изпълняващ съдебни функции“ по смисъла на член 5 § 3. Третото нарушение е свързано с невъзможността за обжалване законността и необходимостта от налагане на мярката за неотклонение, съгласно нормите на отменения НПК. Съдът счита, че ответното правителство не е изпълнило своето задължение да осигури на жалбоподателя възможност да се ползва от правото си, предвидено в член 5 § 4 от Конвенцията, да получи съдебен контрол на законосъобразността на задържането си, постановено от следователя и прокурора. Последното нарушение – на чл. 5§5, произтича от липсата на законова възможност да се претендира обезщетение за незаконно задържане.
