Stefanova v. Bulgaria(Application no. 39232/17), 31 January 2023
Решение на Комитет
На 24 юли 2014 г. жалбоподателката е здържана от полицията и е освободена на следващия ден след изтичането на 24 часа. Заповедта за задържането й е оспорена пред административния съд, който е отменя като незаконосъобразна, тъй като намира, че подозренията на полицията не са били скрепени с никакви фактически обстоятелства, които да оправдаят задържането. След отмяната на заповедта жалбоподателката предявява иск за неимуществени вреди по ЗОДОВ. Административният съд уважава исковата претенция, но с окончателното си решение от 16.01.2017 г. ВАС отменя решението и отхвърля иска с мотива, че жалбоподателката не е доказала претърпените от нея неимуществени вреди. До този извод касационният съд достига на основание показаниятана полицейски служител, който посочва, че по време на ареста й тя била видимо спокойна и самоуверена. ВАС не взема под внимание показанията на адвокат, който се е срещнал с нея след освобождаването й, намирайки, че те са пристрастни. Според него жалбоподателката е била „възмутена“, „емоционална“ и „смазана“ от ареста“.
Европейският съд намира, че след като националният административен съд имплицитно е установил, че заповедта за задържането на жалбоподателката противоречи на чл. 5§1с, то и оплакването по чл. 5§5 е допустимо(в този см. Houtman and Meeus v. Belgium, no. 22945/07, § 46, 17 March 2009).
Съдът припомня, че в редица предходни дела срещу България е критикувал нивото на доказване, изисквано от националните съдилища по отношение на неимуществени вреди, произтичащи от незаконно задържане. Съгласно неговата практика задържането, извършено в нарушение на член 5 § 1 от Конвенцията причинява известно психическо страдание на задържания не само докато трае, но и след това (макар че тази презумпция е оборима). Такова страдание не е задължително да достигне нивото на психологическа травма или разстройство, или да доведе до външни прояви или симптоми и затова не винаги се поддава на доказване чрез свидетелски показания. Европейският съд приема, че автоматичният отказ за присъждане на каквото и да е обезщетение на лице, което е било незаконно задържано само защото не е предоставило такова доказателство, е прекалено формалистичен и в нарушение на член 5 § 5 от Конвенцията (напр. Danev v. Bulgaria, no. 9411/05, § 30, 2 September 2010).§§ 33-34, Dzhabarov and Others v. Bulgaria, nos. 6095/11 and 2 others, § 84, 31 March 2016). Съдът добавя, че самият ВАС също има практика, съгласно която е достатъчен самият факт на незаконното задържане, за да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
В настоящия случай се наблюдава същия автоматичен подход, критикуван от Съда. Очевидно ВАС не се е съобразил с аргументите, изложени по-горе. Подобен подход е лишил жалбоподателката от полагащото й се обезщетение за незаконното й задържане. Поради това Европейският съд намира, че е било допуснато нарушение на чл. 5§5 от Конвенцията.
